Europeanisation meets democracy from below: The Western Balkans on the search for new European and democratic Momentum (WB2EU)

Паул Шмит, експерт: Евроинтеграцията не бива да е еднопосочна улица, нужна е обратимост, Interview with Paul Schmidt (Dnevnik, 15 June 2022)

– Всички знаят, че държавите от Западните Балкани ще са част от ЕС, въпросът е само кога и как.

– Разширяването трябва да е степенувано и не бива да е еднопосочна улица.

– При степенувано разширяване може накрая не всички да са част от ЕС.

– Ако се предложи перспектива на Украйна, за баланс трябва да се даде нещо и на Западните Балкани.

Паул Шмит оглавява Австрийското дружество за европейски политики във Виена от 2009 г. Преди това работи за централната банка на Австрия и представителствата ѝ във Виена и Брюксел, има опит и в постоянното представителство на Австрия в Европейския съюз.

Миналия месец Шмит и изследователят от Австрийския институт за международни въпроси Ведран Джихич призоваха за активизиране на разширяването предвид тревожните сигнали, които идват покрай войната в Украйна за геополитическото бъдеще на Европа и нуждата от промяна.

Как обаче да стане тази промяна? „Дневник“ разговаря с Шмит за разширяването, алтернативните подходи и най-вече австрийското предложение за степенувана интеграция, две седмици преди външният министър във Виена Александер Шаленберг да го представи на сръбския президент Александър Вучич.

Г-н Шмит, в съвместната публикация с Ведран Джихич поискахте Европа да се събуди за нуждата от разширяването, но нима мислите, че при толкова знаци от световната сцена Европа не я е осъзнала, че забавянето му е проблем? Вижте войната в Украйна, но преди това – и нарасналия геополитически интерес към Балканите?

– От европейската история знаем, че вземането на решения е трудно в ЕС заради разнообразните интереси и комплексните процедури. Това е нормално, защото ЕС не е само една национална държава и има много различни актьори и интереси. Знаем от историята на Европа, че хората се събират в кризисни ситуации и взимат смели решения, каквито не биха могли в нормални времена, защото натискът не е достатъчно силен.

Мислим, че всички знаят, че държавите от Западните Балкани са заобиколени от държави от ЕС и че ще бъдат по един или друг начин част от ЕС. Въпросът е само кога и как; кога сме готови и как ще го направим.
Паул Шмит,експерт
 
Когато избухне война като тази от 24 февруари, изненадала всички ни, имаме нужния тласък да премислим политиките си за съседство и политиките си за разширяване, да помислим как да направим нещата по-бързо, по-смело и по-ефикасно. Да помислим за целите на политиките си и как да подобрим, разширяваме или поне по-бързо да сближим тези страни с ЕС заради геополитическите промени и защото геополитическото измерение на политиката ни за разширяване и съседство изниква по начин, по който не сме очаквали и ни изненадва, но ни подтиква да действаме. Наричаме го вятъра на възможността и смятаме, че това е моментът, за да направим процеса не такъв, какъвто бе в последните 15 години, а да го подобрим и да ускорим това, което смятаме за важното – и в ЕС, и в отношенията със съседни райони.

Затова мисля, че тъкмо в такива ситуации – виждаме от санкциите, военното финансиране, хуманитарната помощ, неща, които се случват и които не бихме смятали за възможни преди 24 февруари, стават толкова бързо, че тгрябва да има преливане към политиката за разширяване и съседство. Това искаме: смело действие.

Какво имате предвид под подобряване на процеса?

– Ведран и аз написахме това мнение заедно с мозъчни тръстове и политически институти. Не искаме да отслабваме условността с разширяването, а да виждаме пренареждане на интеграцията, да видим, че добавената стойност и ползите от интеграцията могат да бъдат пожънати преди пълноценното членство – да има добавена стойност от процеса за хората.

Освен ползи за политическия елит е хубаво да има и насърчаване на гражданското общество. То трябва да усеща разликата в процеса. Не става дума само за членове и клаузи, които се материализират като подобрение на качеството на живот. Хората трябва да виждат ползите от интеграцията сега. В някои държави говорим за визова либерализация и мобилност, в други може да е приоритетно даване на тласък на инвестициите, статут на наблюдател в някои области на политики в ЕС, различни степени. Това е степенувата интнеграция – различните степени зависят от процеса, в който ползите стават видими. Това разбираме под подобряване и ускоряване.

Това не означава, че всички държави биха се оказали на края членки на ЕС. Може някоя държава да не поиска това. Има и възвратност и обратимост, може да се върнат назад, но онези, които искат, да имат полза и видимост за резултатите от този процес, защото не знаем кога ще дойде датата.
Паул Шмит, експер

На второ място е подкрепата за гражданското общество. На трето, ЕС трябва вътрешно да се подготви за степенуваната интеграция.
 

Това е много близо до предложението на австрийското председателство – стъпка по стъпка. Опасявате ли се, че държави от Западните Балкани може да го отхвърлят? Не е голямата награда, която се обещава от правителствата, не е точно членство.

– Сърбия например може да не иска пълно членство сега, за друга държава може да е въпрос на години. Въпросът е как ще го комуникираш. За държавите, които всъщност искат да са пълноценни членки за ЕС, това не е план Б или алтгернатива, а начин да бъдат наградени по пътя към пълноценно членство. А за да станеш пълен член, въпросът не е само кой иска или е готов, а за гова дали ЕС е готов да приеме държавата като член. Тези три елемента трябва да съвпаднат.

Нужни са и реформи, но ако не наградите реформите, ако не дадете ясни ползи много преди пълното членство, то може би никога няма да дойде. Не трябва да се разбира като нещо отрицателно или План Б, но за някои държави може да се превърне в такъв. На някои държави ще отнеме години или десетилетия, но могат да получат ползи преди това. Ако не ги получиш, може никога да не достигнеш края. Въпросът е дали човек ще го предаде правилно в обществото, дали ще е сигурен какво иска и ще има положителна, прогресивна и оптимистична комуникация. Ако се разбира като спирачка или ембарго за разширяването, не това е нашето намерение, може да е на други хора, но не и нашето.

А означава ли това, че някои държави ще се ангажират само със селективни реформи и ще бъдат 20, 30% или пр. като нормални демокрации?

– Зависи от начина, по който се определи условността. Демократичните реформи, които трябва да се направят в някои държави, са не само реформи, които трябва да се направят за конкретни критерии за влизане, а са свързани с подобряването на качеството на живот и напредъка на развитието. Нещо, което страните трябва да приемат за себе си. Ако има държави, които ще завият към по-авторитарен стил на политика, тази степенувана интеграция може да премине и в другата посока и да бъде степенувана дезинтеграция.

Без усилие на политиците и гражданското общество тези усилия ще се провалят. Не знаете как ще се развият демокрациите, но стимулите трябва да са там. Това е подходът на моркова и тоягата с много повече моркови, отколкото тояги.
Паул Шмит, експерт

Имате предвид конкретна държава?

– Не, просто ако преминем по пътя на степенуваната интеграция и са изпълнени 30% от критериите и дадена държава получава някои ползи и награди и след това завие към авторитаризъм и не изпълнява дадени критерии на устойчива база, наградите могат отново да бъдат отнети. Не е еднопосочна улица, при която изпълнявате критерии, ставате член и няма инструменти, с които държавата да се принуждава да изпълнява критерии. Степенуваната интеграция не е еднопосочна улица.

В статията си говорите зца националистически шантаж на Северна Македония от страна на България. А всъщност българското решение не зависи от национализма на един човек или на изпълнителната власт като цяло. Нима преди не сме гледали подобни ситуации: Франция блокира Северна Македония и Албания от вътрешнополитически съображения, когато Нидерландия и Дания също бяха „против“. Мислите ли, че е възможно да отделите разширяването от злободневната политика на дадени държави?

– Винаги може да има обстоятелства, при които да може държава да има автентичен или изкуствен нацижнален интерес и да го направи по вътрешни причини. Виждали сме това в много области, макар да е специялен случай сега, защото Северна Македония нваправи всичко, което може – включително си смени името – а сега е блокирана. Но това е внедрено в система, в която решенията се взимат единодушно. Не можете да се скриете зад вето, но може дадена държава да каже: „Това е много близо до мой ключов интерес и той трябва да бъде уважен.“

Оставам с впечатлението, че немного хора разбират причината за българската блокада, но да – и други държави са налагали вето по вътрешни причи. Дори Австрия – за Турция. Понякога, или често, една държава също така блокира други и е в светлината на прожекторите, а други се крият зад нея и не издигат собствените си аргументи. Това е системно в ЕС. Но Европа е изкуството на компромис и винаги успява накрая. Само че нищо от това не помага на македонското правителство. Трябва да намерим решение.

Мислите ли, че други държави се крият зад българското вето в случая на Северна Македония?

– Не много. Проблемът обаче е, че Северна Македония не е важна в момента. На масата има толкова много важни теми, че не остава време да ѝ се отдели внимание и да се търси решение. Но мисля, че е време да реши въпросът, защото колкото по-малко се занимаваме с вътреишни пробелми, толкова по-силни сме. Ако ме питате дали има шанс за 22 юни, не го вярвам. Не виждам в ЕС да се отделя достатъчно внимание на това.

ЕС ще има ли изобщо някога достатъчмно време за Западните Балкани? Пандемия, война или други причи стават фактор Западните Балкани винаги да се оказват сбутани в дневния ред.

– Все още мисля, че има промеждутък на възможност. Макар държавите да са толкова погълнати от всички други кризи, които виждаме, ако погледнете към новото германско правителство, то натиска за Западните Балкани. За Франция по принцип не е много важно, но ако Германия натиска, другите ще последват. Време е да осъществим напредък и да сме готови да извършим няколко неща по едно и също време.

Ако не сега, кога? Геополитическото измерение получава толкова голяма важност в момента. И ако дадете този статут на кандидат-член на Украйна, трябва да отговорите и на Западните Балкани и да отбележите и там напредък.
Паул Шмит, експерт

Това е много по-добра възможност, отколкото в миналото, за да се осъществи напредък. Защо да не го използваме? Оптимист съм, иначе трябваше да си сменя работата. Вярвам, че има нужда от подобрение.

Споделяте ли оценката на германския канцлер Олаф Шолц, че бързата процедура за Украйна е нечестна към Западните Балкани?

– Определно. И мисля, че никога няма да се приеме. Аргументите да се даде статут на кандидат са политически, символични, морални. Но е и мнвого трудно да се предскаже бъдещето, понякога е трудно да се разбере и миналото. Толкова неща се променят след 24 февруари. Може би Украйна ще стане член в някакъв момент. Но елементите са под въпрос. Дори не знаем каква държава ще е, как ще приключи войната, как Украйна ще се възстанови. Как ще се адаптира политиката на ЕС към нивото на развитие, размера и икономиката на Украйна? Не е реалистично в момента.

Дори ако дадем статут на кандидат, може да има отговор на Западните Балкани, за да поддържаме известен баланс между развитията. И все пак никога не знаете, зависи от капацитета на ЕС да погълне държава като Украйна – трябва да е коренно различен от това, което виждаме сега.

И все пак съм отпимист в сравнение с други. Помня, че говорих с Иван Кръстев за това, а за австрийските представи той винаги е много песимистичен. Питах го какво е потимист и той ми каза: Паул, аз съм български оптимист. Просто не си виждал български песимист.

Ключови думи към статията:

Share on

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on whatsapp

contact us

For more information about the project feel free to send us a Message.